Когато всичко си отива,

когато ти не си до мен

и в студ душата ми изстива,

тогава всичко свършва в мен.

Тогава искам да те няма.

Проклинам с болка този ден,

когато срещнахме се двама

и ти повярвах запленена.

 

Когато моето сърце ранено,

те моли,иска и тъжи,

а твоята душа студена

безмълвно-ледено мълчи,

тогава искам да сънувам

в кошмар да се превърнеш ти

и топлия ти глас да чувам

във миг отворила очи.

Тъжно...но и много нежно.

Благодаря!

Много е хубава и илюстрацията, която си сложила!

Живяла съм без теб.
И ще живея.
Ако не мога в себе си да те сбера.
Ако душите не успеят да се слеят.
Ако мечтите ни се разделят...

Живяла съм без теб.
И ще живея.
Била съм силна и сама.
И без любов умея да се смея...
И мостове надежда да строя.

Живяла съм без теб.
И ще живея.
Дори без тебе мога да умра.
И няма като въгленче да тлея...
След тебе пак ще бъда Светлина!

Страхуваш се да си щастлив?
А аз-
от влюбени във болката души.
Ръка ти давам,за да се спасиш.
Не искаш ли...
Върви...
Живяла съм без теб.
И ще живея.

Страхотно е стихотворението,което си ми написала.Много ми харесва.
Аз отдавна съм продължила напред :)
Писано е преди месеци... :) Благодаря ти! :)