Нашето мъничко птиче
е вече голямо момиче.
Песни да пее обича,
с децата да скача,да тича.
Думи тя важно изрича
даже се готви да срича.
Лилия тя се нарича.
Всички я много обичат,
цветенце те я наричат.

Как бързо времето тече…
порасна неусетно нашето момче.
Често той ни казва:
„Аз вече съм голям!
Мога да се справя сам!”
Да, това е факт…
Захвърлено е вече любимото мече –
компютърът неудържимо го влече.

Да са ни живи и здрави, Мари.

Растат като гъбки... :)
Много хубаво стихотворение!Благодаря! :)