Твойте устни отронват горещо “Прости ми”
А очите ти гледат ме нежно.
Но дали ще простя за последно,кажи ми?
Или прошката ще е поредна?

С чаша вино в ръка потреперваща черпя те
и те гледам с очи насълзени,
и се чудя къде аз да дена обидата,
и гнева във сърцето стаен.

Ще затворя очи,ще забравя обидата.
Ще простя и дори непростимото.
Ти си тук,тя душата за тебе ме питаше
и ридаеше неумолимо.